Утре на даскало!НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ как го мразя!Проблема ми не е даскалото, а ранното ставане ставам всеки ден в 6 и 30 може да кажете, че съм луда да се оплаквам от това, но за мен е живо мъчение, след което целия ден ми е ужасен всичко и всички ме дразнят заспивам в часовете а като се прибера имам толкова неща да свърша и ме мързи!Пътуването с градския транспорт ме убива всички в понеделник са лошо настроени като мен прибирам се много късно нямам време дори да седна да уча, а пък да изляза нямам никакви шансове!В края на седмицата петък всички разпускат вечер излизат на диско или някъде другаде, но аз се чувствам унищожена от тежката седмица и единственото, което искам е само топло легло и да ви кажа лека нощ!

ПОНЕДЕЛНИК: Кошмарът започва !! А щастието е токова далеч :( ВТОРНИК: Боже, помогни ми да премина през този ден !! СРЯДА: Ах колко искам на свобода !!! ЧЕТВЪРТЪК: Работата изобщо не върви, но силите бавно се възвръщат в тялото ми. ПЕТЪК: Свят ден! Ура, доживяхме !!! СЪБОТА: Без коментар… НЕДЕЛЯ: Боже опази,мъчението е близо!

Леле, колко ти съчувствам!
И аз бях така в гимнязията! Сега съм така в университета! И го мразя! Броя дните от седмицата! Чакам да дойде почивката та най-накрая да мога да се наспя! Тая сутрин се събусих в един на обяд! О, щастие! .. ама прас голям, нали идва пак понеделника :( .. и така или иначе време за учене не остава! .. то време да се назакусвам не остава, камо ли за нещо друго!